“Прах при прахта” ни въвежда в интимното пространство на мъж и жена. Близостта е смущаваща, но и привлекателна.
Той я обича повече от живота. Той е отнел нейната свобода.
Попадаме в лабиринт от болезнено силна любов, която се редува с епизоди на брутален терор.
Реалността се размива и се появява танцът като алтернатива на бита.
Има ли изход към светлината? Винаги има!