ЖЕНА:

Ние сме Западна Украйна… Ние живеем в Западна Украйна

Ние сме, може да се каже, в тила и тук… 

Основните бойни действия се водят на изток, на юг…  в централна Украйна, близо до Киев, в района на Киев… Ние  сме…мога да кажа в тила, н не сме в безопасност, защото  ракети летят над нас, вият  сирени…, и-и -и имаше ситуация наблизо,  когато… руснаците изстреляха ракета по една  телевизионна кула, и … двадесет и един души загинаха там…Някак си дори не знам откъде да започна… да събера мислите си… Може би ще започна с това, че на двадесет и трети февруари, на двадесет и трети февруари… Тоест много се говореше за войната още преди да започне. Казаха, че ще има война.Бях от хората, които до последно не вярваха, че наистина ще има война. Казах: “Боже, Путин не е чак такъв глупак” .. Защо ще атакува Киев?” На двадесет и трети си легнах и казах на мъжа си: „Боже, някакво ледено спокойствие ме е обзело

А на  на двадесет и четвърти се събуждам сутринта, както винаги:  Звънна алармата, разсънвам се, ставам,  включвам чайника да направя чай, тръгвам да будя децата, трябва да ходят на училище.Мъжът ми ме поглежда и казва:

“Вика, децата няма да ходят никъде, войната започна.”

И аз останах с чайника в ръка, забравих, че бях ръгнала да будя децата, стоя права, в някакъв ступор. Не зная каква да направя, какво… Не зная..Да събера багажа ли? Какъв багаж, колко багаж? Да бягаме ли, къде да бягаме? Просто започнах да чета новините.. какво се случва, къде се случва. На двайсет и четвърти в Ровно нямаше експлозии..И аз не знам какво да правя… Извадих един голям куфар, сложих го в средата на стаята…и не знам какво да правя…И започнах да пека сладкиши, да се успокоя някак…А в Луцк имаше силни експлозии.. и аз…Така мина първият ден от войната.