по мотиви от пиесата “Крехка нежност… в късен следобед” от Любомир Пеевски

Режисьор: Велислава Арнаудова

Асистент режисьор: Димитър Стойнов

Музика: Мира Искърова

Хореография: Симона Тодорова

Участват: Димитър Стойнов и Радостина Ангелова

Художник плакат: Албена Петкова

Фотограф: Ивана Семовска

Да се бориш за себе си и за щастието си понякога е толкова болезнено изтощително. Толкова унищожително, унизително, смъртоносно за душата, ценностите и мечтите. Животът всичко взима, изтръгва го и оставя…празнота.

“Бог не мисли много-много, като ни създава. Пуска ни тук-там, обърква ни… Все пак понякога душите ни се срещат, познават се… Пък може Бог нарочно да го е направил така? За да си винаги сам и тъжен, за да трябва все да бориш… и за да се умориш. Толкова да се умориш, че да ти се прииска отново да се върнеш там, откъдето си дошъл… Пак да си се сгушиш в Божията пазва.”

Яна Добрева от пиесата й “Да поиграем на челик”